Всеки ден е като лотария, в която печалбата е да доживееш до утре
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
22 май 2025 година
Случайно попаднах на едно занимателно видео, където един мъж пита изкуствения разсъдък – кой град в Украйна през днешния ден е най-опасен? И металният глас му дава отговор: навсякъде е ужасно и разрушено, и падат бомби и снаряди, само че има един град, който бомбардират като по разписание – заран, обед и вечер. В който децата се раждат под звуците на сирените, прозорците са залепени със скоч и всеки ден е като лотария, в която облагата е да доживееш до на следващия ден. И това е… (гласът прави завладяваща пауза) Харкив!
Всичко е тъкмо по този начин. Обичам своя град!
Обаче тук, при нас, няма само гърмежи и пожари. Освен това ние имаме и цветя, и улични артисти, и театри. Да, да, театрите работят! Тоест, някой под бомбите написа пиеси, шие театрални костюми, репетира разговори и идва на министър председатели.
Това е най-потресаващото в Харкив.
Когато администраторката на „ Театър за хората “ Марина ми сподели, че искат да създадат режисура по моята книга, не повярвах. Беше зимата на 2023 година, всичко в близост бумтеше от гърмежи, ток нямаше, връзката куцаше – каква ти сцена, по дяволите?!
„ Първите подготовки правихме на свещи, беше блекаут. Подбирахме текстове за режисура и плакахме всички, – разказваше Марина. – Майката на нашата актриса Виктория Бяла неотдавна беше умряла, и актрисата доста мъчително възприемаше всичко, което в книгата беше отдадено на майка ти “.
За мене е отвратително да чувам монолозите на Виктория, запъхтявам се. Толкова откровено тя произнася текста. Преди войната Виктория изигра безчет функции в Младежкия спектакъл – била е и зла вълшебница, и мащеха, и Снежната кралица. А в този момент тя играе в действителност самата себе си.
На сцената са четири дами. Различни. Но всяка твърди, че този текст е за нея.
Света Симоненко, необикновено хубава госпожица, коства ми се, че тя би трябвало да играе единствено принцеси. Тя избра за своя монолог смешната история с банския костюм. Помнете ли, разказвах, по какъв начин отворих при евакуацията чантата си и в нея нямаше нито една топла дреха, обаче открих… банския си. Света се смее, споделя, че тъкмо по този начин, като отворила своята чанта, намерила в нея единствено атрибут за представлението – шал боа, колиета, воал.
Олга Двойченкова – заслужена артистка на Украйна – през февруари 2022 година била принудена да бяга от войната в претъпкания евакуационен трен с дъщерята си и дребното внуче. Първо в Германия, след това – в Киев. В Харкив фамилията се страхувало да се върне. Когато започнаха да репетират постановката, Олга Яковлевна пътуваше с трен за подготовките. Тя е толкоз топъл човек, знаете ли, край такива хора ти е топло и в най-лютия мраз.
Съвсем младички актриси – Вера и Юля – играят една и съща роля, сменяйки се една друга като дубльорки. И всякога представлението става учудващо друго. Когато играе меката и нежна Вера, се създава едно въодушевление, а когато на сцената излиза мощната и дръзка Юля, то е друго.
Андрей Лебед, режисьорът на театъра, е напълно невероятен човек. До него се усещам като безпородно салтовско куче (Салтовка е регионът в Харкив, където живее Анна Гин – бел. прев.), толкоз е образован. Той е от тези креативен персони, които записват поетичните редове в бележника си, а към дамите се обръщат извънредно на „ вие “. Дори в случай че се познават повече от една година, дружно гастролират из страната и пият коняк в скромния бюфет. Тук приказвам и за себе си.
За да направи режисура в крайфронтовия град, Андрей взе заем от банка. Сериозно ви споделям. За костюми, атрибут и аренда на залата. Сигурна съм, че от комерсиална позиция това е безумство. Но театралите – те са такива, в положителния смисъл са малко смахнати.
И феновете също, да. Защото да идваш в театъра под обстрелите и сирените, би трябвало да си или вманиачен фен на театъра или… малко харкивчанин.
В събота играят за финален път за този сезон представлението „ Как си там “. Постановката е не за войната, както може да наподобява, а за любовта. Така постоянно твърди Андрей.
Само че билетите към този момент са ъгъл, останаха напълно малко. Ще оставя линк в мненията.
P.S. А видеото в действителност е занимателно: „ всеки ден е като лотария, в която облагата е да доживееш до на следващия ден “. Лично аз имам намерение да доживея най-малко до събота – дъщерята ми си идва! Апропо – за представлението.
***
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във " Военният дневник на една харкивчанка " украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
22 май 2025 година
Случайно попаднах на едно занимателно видео, където един мъж пита изкуствения разсъдък – кой град в Украйна през днешния ден е най-опасен? И металният глас му дава отговор: навсякъде е ужасно и разрушено, и падат бомби и снаряди, само че има един град, който бомбардират като по разписание – заран, обед и вечер. В който децата се раждат под звуците на сирените, прозорците са залепени със скоч и всеки ден е като лотария, в която облагата е да доживееш до на следващия ден. И това е… (гласът прави завладяваща пауза) Харкив!
Всичко е тъкмо по този начин. Обичам своя град!
Обаче тук, при нас, няма само гърмежи и пожари. Освен това ние имаме и цветя, и улични артисти, и театри. Да, да, театрите работят! Тоест, някой под бомбите написа пиеси, шие театрални костюми, репетира разговори и идва на министър председатели.
Това е най-потресаващото в Харкив.
Когато администраторката на „ Театър за хората “ Марина ми сподели, че искат да създадат режисура по моята книга, не повярвах. Беше зимата на 2023 година, всичко в близост бумтеше от гърмежи, ток нямаше, връзката куцаше – каква ти сцена, по дяволите?!
„ Първите подготовки правихме на свещи, беше блекаут. Подбирахме текстове за режисура и плакахме всички, – разказваше Марина. – Майката на нашата актриса Виктория Бяла неотдавна беше умряла, и актрисата доста мъчително възприемаше всичко, което в книгата беше отдадено на майка ти “.
За мене е отвратително да чувам монолозите на Виктория, запъхтявам се. Толкова откровено тя произнася текста. Преди войната Виктория изигра безчет функции в Младежкия спектакъл – била е и зла вълшебница, и мащеха, и Снежната кралица. А в този момент тя играе в действителност самата себе си.
На сцената са четири дами. Различни. Но всяка твърди, че този текст е за нея.
Света Симоненко, необикновено хубава госпожица, коства ми се, че тя би трябвало да играе единствено принцеси. Тя избра за своя монолог смешната история с банския костюм. Помнете ли, разказвах, по какъв начин отворих при евакуацията чантата си и в нея нямаше нито една топла дреха, обаче открих… банския си. Света се смее, споделя, че тъкмо по този начин, като отворила своята чанта, намерила в нея единствено атрибут за представлението – шал боа, колиета, воал.
Олга Двойченкова – заслужена артистка на Украйна – през февруари 2022 година била принудена да бяга от войната в претъпкания евакуационен трен с дъщерята си и дребното внуче. Първо в Германия, след това – в Киев. В Харкив фамилията се страхувало да се върне. Когато започнаха да репетират постановката, Олга Яковлевна пътуваше с трен за подготовките. Тя е толкоз топъл човек, знаете ли, край такива хора ти е топло и в най-лютия мраз.
Съвсем младички актриси – Вера и Юля – играят една и съща роля, сменяйки се една друга като дубльорки. И всякога представлението става учудващо друго. Когато играе меката и нежна Вера, се създава едно въодушевление, а когато на сцената излиза мощната и дръзка Юля, то е друго.
Андрей Лебед, режисьорът на театъра, е напълно невероятен човек. До него се усещам като безпородно салтовско куче (Салтовка е регионът в Харкив, където живее Анна Гин – бел. прев.), толкоз е образован. Той е от тези креативен персони, които записват поетичните редове в бележника си, а към дамите се обръщат извънредно на „ вие “. Дори в случай че се познават повече от една година, дружно гастролират из страната и пият коняк в скромния бюфет. Тук приказвам и за себе си.
За да направи режисура в крайфронтовия град, Андрей взе заем от банка. Сериозно ви споделям. За костюми, атрибут и аренда на залата. Сигурна съм, че от комерсиална позиция това е безумство. Но театралите – те са такива, в положителния смисъл са малко смахнати.
И феновете също, да. Защото да идваш в театъра под обстрелите и сирените, би трябвало да си или вманиачен фен на театъра или… малко харкивчанин.
В събота играят за финален път за този сезон представлението „ Как си там “. Постановката е не за войната, както може да наподобява, а за любовта. Така постоянно твърди Андрей.
Само че билетите към този момент са ъгъл, останаха напълно малко. Ще оставя линк в мненията.
P.S. А видеото в действителност е занимателно: „ всеки ден е като лотария, в която облагата е да доживееш до на следващия ден “. Лично аз имам намерение да доживея най-малко до събота – дъщерята ми си идва! Апропо – за представлението.
***
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във " Военният дневник на една харкивчанка " украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ